„ПОСЛЕДНЕЕ”
Сусанна Альфонсовна Укше (1885-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСЛЕДНО
Последна, ето, страница написах.
Тетрадка свърших. Думите мълвят.
Пет дълги зими в къса върволица
по нея с тежки стъпки ще вървят.
Едва сега тя с памет за поета
покой да дири в шкафа би могла,
ще чака нейде там десетилетно
да се разкъса гъстата мъгла.
Тъй много песни в таз могила свята,
над нея още много ще градят...
Живели, сякаш волни птици златни,
пробуждат се отново в мойта гръд.
Ти бе в сърцето ми съветник светъл,
прости, тетрадко, тежки словеса...
На мойте трудни мъки бе свидетел
и ми помогна да ги понеса.
Сега с приятелките си заспете.
Все някога ще дойде бъден час –
забравеното име на поета
ще възкресиш от гроба ти за нас.
Ударения
ПОСЛЕДНО
После́дна, е́то, стра́ница напи́сах.
Тетра́дка свъ́рших. Ду́мите мълвя́т.
Пет дъ́лги зи́ми в къ́са върволи́ца
по не́я с те́жки стъ́пки ште вървя́т.
Едва́ сега́ тя с па́мет за пое́та
поко́й да ди́ри в шка́фа би́ могла́,
ште ча́ка не́йде та́м десетиле́тно
да се разкъ́са гъ́стата мъгла́.
Тъй мно́го пе́сни в та́з моги́ла свя́та,
над не́я о́ште мно́го ште градя́т...
Живе́ли, ся́каш во́лни пти́ци зла́тни,
пробу́ждат се отно́во в мо́йта гръ́д.
Ти бе́ в сърце́то ми съве́тник све́тъл,
прости́, тетра́дко, те́жки словеса́...
На мо́йте тру́дни мъ́ки бе́ свиде́тел
и ми помо́гна да ги понеса́.
Сега́ с прия́телките си заспе́те.
Все ня́кога ште до́йде бъ́ден ча́с –
забра́веното и́ме на пое́та
ште възкреси́ш от гро́ба ти́ за на́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сусанна Укше
ПОСЛЕДНЕЕ
Вот наконец последняя страница.
Тетрадь закончена. Слова легли.
Пять долгих лет короткой вереницей
По ним тяжелой поступью прошли.
Теперь они лишь в память о поэте
Найдут покой под крышкою стола
И будут ждать еще десятилетья,
Пока для них не разорвется мгла.
Так много песен в той же спит могиле
И будет их немало впереди…
Они, как птицы золотые, жили
И пробуждались вновь в моей груди.
И ты жила, движеньям сердца вторя,
Тетрадка обреченная, прости…
Ты много раз мое видала горе
И помогла его перенести.
Теперь усни с подругами своими.
Не все ль равно, когда придет черед
И позабытого поэта имя
Могильный прах, воскреснув, отряхнет.
1939 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Сузана Укше (Сусанна Альфонсовна Укше) е родена на 1/13 юли 1885 г. в с. Грабово, Пензенска губерния. Завършва Муромската класическа гимназия, където след това преподава немски и френски език, след 1908 г. завършва икономическия отдел на Петербургския търговски институт, а през 1913 г. завършва юридическия факултет при Висшите женски курсове. Работи в Психоневрологичния институт в Петербург, в библиотеката към Лазаревския институт в Москва и в Държавния институт по изучаване на престъпността към наркома на вътрешните работи на РСФСР. През 1941 г. е интернирана в Башкирия, където се прехранва с преводи. Поддръжник е на литературното направление акмеизъм, член е на Всерусийския съюз на поетите (1921 г.). Пише поезия на руски, английски, френски, немски и италиански език, превежда творби на Данте, Петрарка, Шекспир, Хайне и Уайлд, но не публикува. Няма издадена стихосбирка, приживе в сборници и издания са публикувани само 9 нейни стихотворения. Умира на 17 февруари 1945 г. в гр. Алма Ата. Гробът й не е запазен. Поетичното й наследство става известно чак през 2007 г., когато излиза книгата с нейни творби „Стихов серебряные звенья”.